Вода іе іедным од наі‐важных богатств нашеі планеты. Без тоі не могѫт іествовати человѣцы, животины, растлины. Вода іе обычаіным, але удивителным творивом. Вода може іествовати в тріех станіах: твърдом, текѫчем и плынном.

Обычаіно станіе околноі природы зависи од температуры околі. Меджу 0 и 100 °C вода іествуіе в текучем станіу (вода). Текѫтина има молекулы дості близко, але меджу има нѣколіко простора дліа руха. Ниже 0°C вода стана твърдиноі (лед или снѣг), случаіе сѧ замързаніе, бо молекулы творива ближѫт друг до друга и формирѫт кристалну мрежку. Лед сѧ іави в калужах и водоіемах, снѣг сѧ іави из малых ледовек в облаках, ктори падаіѫт на земліу. Когда температура сѧ выси, случаіе сѧ таіаніе. Выше 100 °C вода іествуіе в плынном станіу (пар), молекулы сѧ разходѧт даліе и имѫт менеі свѧзек друг с другом, случаіе сѧ изпарованіе. Когда температура сѧ низи, случаіе сѧ скапиваніе.

Крѫговрат воды в природѣ

Природно вода преходи всечасно из іеднаго станіе в друго: то сѧ зова крѫговратом воды в природѣ.

Сълнце грѣіе воду в водоіемах, глинѣ, на повърхни листов растлин. Поради сълнечнаго тепла, вода починаіе сѧ изпаровати и воздвигати сѧ паром. Але температура в вышинѣ атмосферы іе много ниже, неж на повърхни Земли, зато чим выше сѧ воздвигаіе пар, тым вече он сѧ охладжаіе. Чѧстицы пара сѧ дотыкаіѫчи до хладнаго воздуха, снову преходѧт в текѫче или аж твърдо станіе. В вышинѣ вода сѧ сбираіе и формируіе множство капек и ледовек. Они сѧ сбираіѫт в облакы и растут. Когда воздух не може их удържати, они сѧ врачаіѫт до повърхни както опады – дъждж и снѣг. Бѫдѫчи на земли, вода проиде в глину, полни подземни воды и снову тече в водоіемы. Тако сѧ завършаіе и замыкаіе велікы крѫговрат воды.

Кромѣ велікаго, научницы говорѧт такоже о малом крѫговратѣ воды: вода изпаруіе над повърхнеі земли или океана, и послѣ снову падаіе в океан. Такоже сеі крѫговрат сѧ зова океаничным.